Дюри - „Детско – юношеска работилница за изкуство “Мъдростта на народа ни“

Начало »

Анализ

Резултати

от емпиричното изследване

„Жизнени нагласи и интереси на децата. Отношението им към заниманията в Детско-юношеската работилница за изкуства“

Цел на емпиричното изследване е да се проучат някои основни жизнени нгласи на децата и отношението им към провежданите занимания в Детско-юношеската работилница за изкуство ДЮРИ.

Към задачите на изследването се отнасят:

Проучване влиянието на етническата принадлежност върху жизнените нагласи и занимания на децата;
Проучване на заниманията на децата в свободното им време;
Отношение към заниманията в Детско-юношеската работилница по изкуство;
Отношение на децата към училището;
Изследване степента на самостоятелност на децата;
Проучване параметрите на самочувствието и себеуважението на децата;
Различия в желанията за бъдеща професия
Изследване на естетическото светоотношение на децата.

Методиката на регистрация включва въпросник - анкетна карта, психологчески тест, тест за изследване спецификата на естетическото отношение при деца от различни възрастови групи – 8 годишни и 11 годишни.

Обект на изследване са децата, занимаващи се в Детско-юношеската работилница за изкуство от 3-то и 113-то училище. В извадката са включени 21 осемгодишни деца от 3-то училище и 10 деца от 113-то училище. При изследване спецификата на естетическото отношение бяха включени 34 осемгодишни и 26 единайсет годишни деца, за да се видят възрастовите промени.

Занимания в свободното време

Общата картина на заниманията, които обикновено правят децата в свободното си време има следния вид:

Помагам вкъщи – 44,8%
Играя навън – 41,6%
Играя на компютъра – 38,4%
Чета – 32%
Гледам телевизия – 16%
Нищо специално не правя – 6,4%

Впечатляват данните, излезли на първите две позиции – почти половината от децата заявяват, че в свободното си време главно помагат вкъщи и малко по-малко /41,6%/ - че играят навън. Радващо е също, че около 1/3 от тях четат в свободното си време. Очакван е резултатът, че сравнително висок процент от тях /38,4%/ играят компютърни игри. Изненадва доста ниският резултат, получен за гледането на телевизия /едва 16%/ - очевидно седянето пред телевизора вече е минало и децата имат по-интересни неща за правене.

Имаме възможност да покажем разликите в начина, по който прекарват свободното си време групата на изследваните деца от 113 училище /повечето от които – от ромската етническа група/ и от 3-то училище /почти без нейни представители/:

Колоните в син цвят – 3-то училище

Колоните в червен цвят – 113-то училище

Играя навън
Гледам телевизия
Помагам вкъщи
Играя на компютъра
Чета
Нищо не правя

Най-сериозните различия между двете групи са в при отговора „Помагам вкъщи“ - децата от 113-то училище доста по-често от връстниците си от 3-то училище посочват този отговор.

Втората по-съществена разлика е при популярността на четенето в свободното време – децата от 3-то училище четат почти два пъти повече от децата от 113-то училище.

Отношение към заниманията в Детско-юношеска работилница за изкуства

Следва серия от въпроси, насочени към проучване отношението към посещаваната от тях Работилница за изкуство, тяхната преценка и предпочитания за времето и мястото на провеждането й.

На въпроса „Харесва ли ти да участваш в нашата Работилница по изкуство?“, оформен с петстепенна скала с най-висока оценка 5, средният бал, получен от децата при 3-то училище е 4,01, а при 113-то училище – 4,8. И двата бала са в зоната на най-високата оценка – „да, много ми харесва“ /между 4 и 5/, като децата от 3-то училище все пак са по-умерени в похвалите си /със средна обща оценка 4,01/, докато децата от 113-то училище отговарят със суперлативи /обща оценка много близо до максималното 5 – 4,8/. Очевидно на децата, особено от 113-то училище, много им харесва да се занимават в Работилницата за изкуство.

Какви мотиви определят детския интерес – резултатите от въпроса „Защо ти харесва да участваш“ отговарят на този важен въпрос. Ето общите резултати:

Научавам нови неща – 76,8%
Родителите ми одобряват, че научавам повече – 32%
Защото мога да участвам в голяма изложба – 32%
Сприятелявам се с децата – 25,6%
Насърчава ме да се развивам – 19,2%
Приятно ми е учителката да ми обръща внимание – 12,8%
Защото мога да изпълня на сцена различни неща – 6,4%
Чувствам се значим/а, харесват това, което правя – 6,4%
Защото мога да изпълня на сцена различни неща /да пея, танцувам, рецитирам/ 6,4%

Въпросът включва и възможност децата да напишат със свои думи в заделен празен ред защо им харесва да участват. Ето някои от отговорите, попълнени от децата от 113-то училище:

забавно е;
защото изкуството е моето най-голямо хоби;
защото ми харесва да рисувам;
забавлявам се с приятелите ми;
и също мога да се сприятелявам с други деца и хора.

И отговори от деца от 3-то училище:

Да гледам как рисуват децата;
Да уча как да рисувам;
Харесва ми да рисувам;
Да не ходя на занималня.

На първа позиция с безусловно висок резултат от 72% /два пъти по-висок от следващия в класацията/ излиза мотивът, че при заниманията си в работилницата децата научават нови неща. Ако към това добавим и резултатите от подобния отговор, но формулиран и преценен през одобрението на родителите /Родителите ми одобряват, че научавам нови неща/ се получава много убедителен резултат от над 100% /тук, както и на други места сборът от отговорите е повече от 100%, защото децата са заграждали по повече от един отговор/.

На втора позиция се нарежда мотивът, че на децата им харесва да посещават Работилница за изкуство, защото там се сприятеляват с децата – така отговаря всяко четвърто дете. При свободните отговори деца споделят подобни мотиви – забавлявам се с приятелите ми; мога да се сприятелявам с други деца и хора; гледам как рисуват децата и пр.

Следва мотивът „насърчава ме да се развивам“ – тук процентите са 12,8. Отчитаме, че тази формулировка, а и възможността за преценка че нещо ги насърчава да се развиват, на се вместтва във всекидневното мислене на децата. Този стремеж към саморазвитие е мощен, но по-скоро несъзнаван процес. Оттук според мен идва и сравнително ниският резултат тук. Всъщност този мотив и мотива, класиран на първа позиция, са от една смислова група – „научавам нови неща“ и „насърчава ме да се развивам“, само че са формулирани от различен ъгъл.

Отговорите, излизащи на последните четири позиции, са по-детайлни и взети потделно, събират сравнително малко отбелязвания. Но от друга гледна точка те

могат да бъдат събрани в обща група – нещо като „обичам да съм в центъра на вниманието, да ме харесват значими хора и оценяват това, което правя“ . Общият им процент става 32.

Ако обобщим: основните мотиви, заради които децата харесват да ходят на занимания с изкуство са следните:

Там научавам нови неща;
Общувам и се сприятелявам с децата;
Моите постижения се оценяват и харесват от значими за мен хора.

Този резултат може да се използва при изграждането на стратегии за това как да се насърчават децата за посещение на извънкласни и извънучилищни форми на работа.

Доколкото проблемът е важен, ще се опитам да представя резултатите при двете отделни групи. Ето как изглеждат те:

Колоната в синьо – 3-то училище

Колоната в червено – 113-то училище

Научавам нови неща
Родителите ми одобряват, че научавам повече

3- Защото мога да участвам в голяма изложба

4- Сприятелявам се с децата

5- Насърчава ме да се развивам

6- Приятно ми е учителката да ми обръща внимание

7- Защото мога да изпълня на сцена различни неща

8- Чувствам се значим/а, харесват това, което правя

Къде са различията:

За децата от 113-то училище:

За тях е далеч по-важно, че родителите им одобряват техните занимания и възможността да научават повече;
Възможността да общуват и да се сприятеляват с деца на равна нога, занимавайки се с рисуване /без смущения примерно от недостатъчно знания, социални компетентности и пр./;
Насърчението за развитие, както и възможността да научават нови неща тук е сравнително по-висока.

За децата от 3-то училище:

За тях е много важно, че с картините, които нарисуват, имат шанс да участват в голяма изложба, че могат да участват на сцена;
Вниманието на учителката и нейното одобрение за тях е по-важно.

В общи линии, те по-високо оценяват възможността, която им дава работилницата, за социално участие и високо одобрение.

Ако мога да си позволя известно допускане за тези интересни разлики: според мен децата от 113 училище все още /или вече/ изобщо не са на плоскостта на социалното признание, харесване, успехи – те поради това не могат и да си помислят, или да оценят възможността „да блеснат“ със своите постижения, да видят подобна перспектива.

Кога и къде е по-удобно да се провеждат заниманията на Работилницата по изкуство, или по принцип на извънкласните форми. Резултатите тук са следните:

В синьо – 3-то училище

В червено – 113-то училище

1 – след часовете

2 – в събота или неделя

3 – по време на ваканцията

4 – няма значение

Преобладаващият отговор е, че по-добре е заниманията да се провеждат след часовете. Така отговарят 43,2% от децата от 3-то и 90% от децата от 113 училище. Далеч по-малко са привържениците на занимания през уикенда или през ваканцията.

Къде да се провеждат заниманията – тук няма необходимост от графика. Над 90% от децата и от двете групи биха искали заниманията да се провеждат в училище. Има и единични лични отговори, написани от децата:

Искам винаги да е разнообразно;
в президенството;
В парка;
В хубав и уютен кабинет;
Навън с приятели;
На морето.

Следващият въпрос е много важен – ако няма ограничения от финансово, кадрово и друго естество, какви форми на извънкласна дейност биха се радвали на детския интерес? За да разберем какви занимания биха харесали децата, а косвено - и доколко реално им е харесал курса, който посещават, зададохме следния въпрос: „Ако през следващата година се организира подобна група, но с възможност да се избира с какво да се занимавате, ти какво би избрал/а? Въпросът е с прилежаща тристепенна скала с най-висока оценка – 3.

Ще представим резулктатите поотделно за всяко училище.

При Трето училище:

Занимания със спорт – 2,57
Ходене на различни места в града /разглеждане на забележителности, на изложби, на театър и пр. – 2,33
Ходене на екскурзии – 2,33
Обучение на различни фолклорни занаяти /например правене на мартеници, дърворезба, глинени съдове, плетене на кошници и пр. 2,19
Да правим журналистически материали, които даги пускат по радото и телевизията – 1,95
Театър /напр. драматизиране на фолклорни приказки/ 1,9
Готвене на вкусни гозби 1,86
Рисуване 1,67
Съвременни танци 1,38
Танци на различните етноси /български, ромски, латинотанци и пр.1,09

Според резултатите от изследването децата от Трето училище предпочитат като извънкласна дейност да се занимават със спорт, да посещават знакови места в града, да ходят на екскурзии.

На втора обща позиция се нареждат интересите им усвояване на занаятчийски умения /фолклорни занаяти/, готварство, журналистика..

И накрая блоково се нареждат изкуствата – театър, рисуване, танци.

При 113-то училище картината има следния вид:

Готвене на вкусни гозби - 3
Ходене на различни места в града /разглеждане на забележителности, на изложби, на театър и пр./ - 3
. Ходене на екскурзии – 2,7
Театър /напр. драматизиране на фолклорни приказки/ - 2,7
Обучение на различни фолклорни занаяти /например правене на мартеници, дърворезба, глинени съдове, плетене на кошници и пр. – 2,5
Да правим журналистически материали, които даги пускат по радото и телевизията 2,5
Рисуване 2,5

Занимания със спорт – 2,2
Танци на различните етноси /български, ромски, латинотанци и пр.2,2
Съвременни танци- 2

Ако се опитаме да обобщим резултатите, бихме направили следните обединени групи: ходенето на различни места в града + ходенето на екскурзии; готвенето + фолклорните занаяти; изкуства; спорт; журналистика.

Ето как биха се подредили по среден общ бал тези обобщени групи:

ходенето на различни места в града + ходенето на екскурзии – среден бал 2,85
готвене + занаят - 2,75
журналистика – 2,5
изкуства – 2,35
спорт – 2,2

При Трето училище резулатът е сходен.

Ако трябва да направим по-общи изводи: децата са мотивирани, стремят се да опознават света около тях. – своя град и околностите, родината си. Това се отнася за децата и от двете етнически групи. Би било уместно да се търси и намира, да се използва всяка възможност за това.

Спортът е вторият важен акцент в извънкласните дейности. Вярно е, че при децата от 113-то училище той излиза на последно място, но това е, според нас, защото традициите в общността в това отношение не са големи.

Социализацията в сферата на домакинските занимания – готвене, занаяти и пр. също е важна.

И накрая излиза блокът на изкуствата.

А ето как се съотнасят резултатите за детските интереси по всеки тип занимане при двете училища:

В синьо – 3-то училище

В червено – 113-то училище

Готвене на вкусни гозби
Съвременни танци
Обучение на различни фолклорни занаяти /например правене на мартеници, дърворезба, глинени съдове, плетене на кошници и пр.
Занимания със спорт
Ходене на различни места в града /разглеждане на забележителности, на изложби, на театър и пр./
Танци на различните етноси /български, ромски, латинотанци и пр.
Да правим журналистически материали, които даги пускат по радото и телевизията
Театър /напр. драматизиране на фолклорни приказки/
Ходене на екскурзии
Рисуване.

Децата от 113-то училище са давали по-висок бал при всички типове занимания – оттам идват главните разлики.

Дали са прави или не децата, че подредбата на интересите им има този вид не се наемаме да коментираме с категоричност. Но че съществува разминаване между детските интереси и реалната практика на извънкласните и извънучилищни дейности ни се струва несъмнено. Децата жадуват да се социализират – директно, не индиректно /с изкуствата/. Ако се изпусне сензитивният период за това би било жалко.

Резултатите от това изследване не са представителни за страната – целта е да очертаят по-скоро тенденции. Струва ни се важно да се направи /ако няма такова/ представително изследване за интересите и мотивацията на децата към извънкласни занимания – включително и по етноси. Няма да се впускаме в анализи колко важни са извънкласните занимания за децата във всеки аспект – за тяхната социализация, инкултурация, общоличностно развитие, компесаторни и балансиращи задължителното образование функции и пр. И как пропускаме важни шансове, съобразявайки се главно с финансовите и кадрови възможности при организирането им, или предпоставяме нашите допускания за ползата от някои начинания като доказано ефективна.

Това се отнася и за много сериозните усилия, които се полагат за интегриране на ромите. Някак си се изхожда от хипотезата, че ние отлично знаем какви са те, каква е тяхната култура и как се различава тя от културата на основното население и съответно – как да ги променим така, че да се интегрират. И се хвърлят сериозни пари в начинания, които не изобщо не водят до желания ефект. Ако поне една малка част от тези средства се насочат към теоретични и емпирични изследвания в търсене на най-ефективните възможности и начини за интегрирането на ромите, начини, които след това да се изпробват, да се нанесат съответните корекции и чак тогава да се използват в практиката, резултатите вероятно биха били далеч по-добри.

Час по фолклор

В изследването са включени няколко въпроса, свързани с проучване интереса на децата към занимания по фолклор. На косвения въпрос „Според теб ако в училище се организира „Час по фолклор“, в който ще се правят разни неща, свързани с фолклора на различните етноси: изучаване на народни песни, танци, обичаи, ритуали и пр., децата дали ще искат да участват в него?“

Формулировката на въпроса е свързана с преценка дали децата в училище биха се записали в кръжок по фолклор, но при тези въпроси обикновено респондентите пректират своето отношение върху околните – т.е. под предлог че отговарят за другите деца, така те меко изразяват своята позиция.Получхме следния среден бал /при най-висока оценка 5 и най-ниска 1/:

За 3-то училище: 3,0

За 113-то училище: 3,5

Според резултатите децата са сравнително скептични относно интереса на връстниците им към „Час по фолклор“.

Това не означава, че часът по фолклор наистина няма да се радва на интерес или не би бил полезен. По-скоро този резултат „светва червена лампичка“ че трябва тази идея добре да се „отработи“, да се направят още изследвания, да се намерят подходящите форми за „оживяване“ на фолклора в съвременния живот. Постмдерната култура, в която сме потопени, малко стихийно, но естествено „припознава“ фолклорните форми като желана част от всекидневието и празника, доколкото те отлично пасват на нейната визия, механизми и средства за постигане на хармоничен и пълноценен живот - с вкуса и стремежа й към нов синкретизъм и нови колективни форми на живот, към практикуване на неопосредена и нарастващо сензитивна култура, към игрови форми, обхващащи все повече жизнени сфери, нови единства /потребяване+създаване; консумативност+творчество; висока+ниска култура и пр./ Фолклорът притежава по много от всичко това, при това обединено в една магическа сплав и хармония.

Свидетели сме както на отлични постижения, така за съжаление и на некомпетентни, профанизиращи деликатната фолклорна материя практики.

С цел да научим повече за детските нагласи към фолклора и фолклорните теми зададохме въпроса с прилежаща към него тристепенна скала с най-висока оценка 3 и най-ниска - 1: „Коя от следните теми от фолклора ти е най-близка?“

Ето каква е подредбата на резултатите в двете групи:

При децата от 3-то училище:

Митове за демони – дявол, змей, орисница, таласъми... – 2,09
Митове и приказки за царе, юнаци и герои – 1,86
Народни приказки, вълшебни, за Хитър Петър – 1,86
Митове и легенди за животни, фолклорни басни – 1,71
Пословици и поговорки, гатанки – 1,67
Фолклорно християнство, митове за светци – 1,57
За различни видове растения, цветя, какво означава всичко, как се използват... 1,52
За далечни времена, как е възникнал животът на земята – 1,48
Празници, обреди и обичаи – 0,81

При децата от 113-то училище:

Народни приказки, вълшебни, за Хитър Петър 3
Пословици и поговорки, гатанки – 3
Митове и легенди за животни, фолклорни басни - 3

За различните видове растения, цветя, какво означава всяко... 2,9
- Митове за демони – дявол, змей, орисница, таласъми – 2,6
- Митове и приказки за царе, юнаци и герои – 2,6
Празници, обреди и обичаи – 2,5
За далечни времена, как е възникнал животът на земята – 2,4
Фолклорно християнство, митове за светци - 2,1

Ако сравним степента на интерес към всяка тема при двете групи, получаваме следната картина:

В синьо – 3-то училище

В червено – 113-то училище

Народни приказки, вълшебни, за Хитър Петър
Пословици и поговорки, гатанки
Митове и легенди за животни, фолклорни басни
За различните видове растения, цветя, какво означава всяко...
Митове за демони – дявол, змей, орисница, таласъми
Митове и приказки за царе, юнаци и герои
Празници, обреди и обичаи
За далечни времена, как е възникнал животът на земята
Фолклорно християнство, митове за светци

Както се вижда, различията са главно в количествената оценка на интереса към темите – децата от 113-то училище при всички теми декларират по-висок интерес – но това е обща тенденция при отговорите им на повечето от въпросите в анкетата.

Все пак се открояват две теми с по-значими разлики между двете групи: децата от 113-то училище проявяват подчертано по-голям интерес спрямо другите към темата за празниците, обредите и обичаите /бал 2,5 при тях, а при другите – 0,81/, както и към темата за различните видове растения и цветя – за какво могат да се използват /със съотношение 2,9/1,52/. Може да се направи условното допускане, че техният интерес към фолклора е малко по-прагматичен, свързан с употреба на фолклорното знание във всекидневния и празничен живот на общността.

В допълнителна анкетна карта включихме въпроси за изследване на общото отношение към училището на децата, степента им на самостоятелност, самочувствие и себевъзприемане, като планирахме да сравним резултатите по тези показатели при децата от ромския и българския етнос. За съжаление поради обективни причини тя бе проведена и получихме резултати по въпроси само за децата от 3-то училище, но те също са дстатъчно интереси и от полза за представяне общата картина на манталитета на 10 годишните деца.

Отношение към училището

„Обичам да ходя на училище“ – на това твърдение децата имаха възможност да избират между три отговора – да, така е; понякога е така, понякога – не; не е така.

Резултатите са следните:

Да, така е – 50%
Понякога е така, понякога – не – 50%
Не е така – 0,0%

Доколкото това е тристепенна скала, можем да представим резултата и като бална оценка /с най-висока степен 3 и най-ниска – е/. Получава се среден бал 2,5.

Следователно оценката на децата за това лади обичат да ходят на училише е 2,5 – между висока и средна. Това е един радващ резултат.

Какви са страховете на децата, свързани с училището – данни за това получаваме от въпроса „Понякога, като отиваш на училище, за какво се притесняваш?“ Тук имаме възможност да представим резултатите поотделно за двете групи деца:

В синьо – 3-то училище

В червено – 113-то училище

№	Отговор	3-то училище	113 училище
1.	Не се притеснявам	26,4%	40%
2.	от слаба оценка	26,4%	40%
3.	други видове страхове	24%	0%
4.	от закъснение	19,2%	30%

Графата „други видове страхове“ включва индивидуални отговори от децата, записани в оставеното за тази цел свободно място. Ето някои от тях: да не падна; за даване на пари; аз се притеснявам да не ме откраднат; минаваме през страшна улица; за грозни дрехи.

Резултатите за двете групи като обща подредба са сходни, като при децата от 113 училище всички резултати са пропорционално по-високи; също така те не са вписвали допълнителни отговори.

Че над 1/3 от децата нямат страхове, свързани с училище е добре. Страховете на другите 2/3 от тях са свързани предимно с опасност от ниски оценки /26,4% при 3-то у-ще и 40% - при 113-то/ и от закъснение /24%, 30%/. Страховете от закъснение са по-скоро „технически“, по-тревожно е, че около 1/3 от децата се безпокоят да не би да получат ниска оценка.

Отново могжем да направим препоръка за необходимостта от самостоятелно представително изследване върху степента на тревжност при децата от различните видове етноси – това би помогнало за детайлизиране на картинатаи оценяване степента на тревожност като фактор, с който следва да се съобразяваме при усилията за интеграция на ромския етнос.

Самостоятелни ли са децата

Тук разполагаме с данни за 3-то училище.

На въпроса „Кога си приготвяш чантата за училище?“ 94,5% от респондентите отговарят „Приготвям си я от вечерта“, едва 5,5% - „различно, но често се случва да забравям по нещо“, а отговорът „не я правя специално, в нея винаги има по нещо“ не се посочва от нито едно дете. Този резултат говори убедително за сериозно и отговорно отношение към училищните занимания.

Начинът за събуждане и ставане от сън, когато са сутрешна смяна, също е показател за степента на самостоятелност при поемане на ангажиментите, свързани с училище. Ето резултатите от въпроса „Как се събуждаш за училище сутрин?“ В графиката обединяваме двегрупи отговори, доколкото малко се различават във формулировката и в степента, но показват самостоятелно справяне с този труден момент – ранното сутрешно ставане:

От вечерта си навивам часовника 22%; Сам/а се събуждам – 22% - общо 44%
Мама ми казва и аз веднага ставам – 38,5%
Мама ме кара насила да ставам – 11%

Според получените данни около половината от децата /44%/ са поели изцяло в свои ръце организацията и справянето на ставането рано сутрин, по-малък процент /38,5%/ охотно, без съпротива поемат помощ от майка си в това отношение и едва 11% активно се съпротивляват. Този резултат също говори за сравнително напреднал процес на самостоятелниост при поемане на училищните задължения.

Подготовката за училище включва и грижа за външния вид – как сме облечени, как преценяваме кое е по-подходящо да облечем. Ето картината, която получихме:

Сам/а решавам – 50%
Мама/или друг от семейството ми помага да избера – 50%
Никой, обличам каквото ми попадне – 0,0%

Радващ е резултатът, че децата се отнасят отговорно към дрескода за училище – нито едно дете не е отговорило, че облича каквото му попадне за училище. Иначе – точно половината от децата декларират, че сами решават с какви дрехи да се явяват в училище, а другата половина – че получават помощ за това от членове на семейството. Като взезма под внимание и личните си наблюдения за това как ходят облечени децата в училище, бих се отнесла по-положително към практиката на 50-те процента от децата, които търсят помощ за избора на подходящи дрехи за училище. Изработването на вкус при какви обстоятелства как трябва да се обличаме е бавен процес /което не винаги се отчита при възпитанието/.

Съобразно резултатите би могло да се заключи, че 10 годишните деца са адекватно за възрастта си самостоятелни. Разбира се, ако се направи цялостно изследване с основна тема степен на самостоятелност на днешните деца, със сигурност картината би била по-детайлна и достоверна.

Самочувствие и себеуважение

Самочувствието, себеуважението, психичното усещане за това как те приемат другите, как се отнасят към теб, доколко те обичат близките ти хора, доколко околните те уважават са много важни страни от личностното развитие, фактори, влияещи върху процесите на социализация и инкултурация. Разполагаме с данни за децата от 3-то училище.

Въпросите са формулирани като твърдения с прилежаща тристепенна скала. Ще представим първо общите средни резултати от теста като бална оценка, след това - резултатите от всеки въпрос като относителни дялове.

Получената средна бална оценка от теста за изследване на самочувствието на децата от 3-то училище е 2,142. Като имаме предвид, че най-високия възможен бал е 3, а най-ниския – 1, полученият резултат е по средата – или самочувствието на децата е средно високо.

Ето какво е разпределението при отделните твърдения:

Като цяло аз съм доволна/доволен от себе си	2,263
Хората около мен често ми се карат и не са мили към мен /резултатът се обръща/	2,105
Родителите ми много ме обичат	2,736
Обичам да ходя на училище	2,368
Често не се харесвам и мисля, че не се справям добре /резултатът се обръща/	1,736
В клас като стана да отговарям на дъската се радвам, че ми обръщат внимание	2,157
Иска ми се да ме уважават повече./резултатът се обръща/	1,631
Общ среден резултат	2,142

При тестовете обикновено се гледа общият среден резултат и не се прави анализ на отделните айтеми, но тук ще си позволя да обърна внимание на следните елементи, съставящи общата оценка:

Високи са баловете при следните твърдения:

Обща самооценка:

Като цяло те са доволни от себе си /бал 2,263/

Как децата усещат отношението на семйството и на околните към тях:

децата се чувстват сигурни в обичта на родителите си /бал 2,736/;
децата чувстват, че хората около тях са средно мили с тях /бал 2,105/.

Как се чувстват в училище:

Обичам да ходя на училище - 2,368
В клас като стана да отговарям на дъската се радвам, че ми обръщат внимание – 2,157

Сравнително ниски са баловете при следните твърдения:

Уважение на околните и чувство за самоефективност:

Често не се харесвам и мисля, че не се справям добре /резултатът се обръща/ - 1,736
Иска ми се да ме уважават повече./резултатът се обръща/ - 1,631

Струва ни се, че резултатите дават известни ориентири в каква посока би било да работят педагозите, за да могат оптимално да подпомагатт процесите на личностното развитие.

И отново – ползата от подобно, но голямо и представително изследване на децата от различните етноси би допринесло за намиране на най-ефективните пътища за интеграция на ромските деца.

Мечти за бъдеща професия

Мечтите на децата от 3-то училище за това какви биха искали станат, като пораснат, изглеждат така:

Професии, свързани с изкуства 38,4%

от които професия, свързана с рисуване /архитектура, дизайн на облекло и пр. – 28,8%; Танци – 4,8%; Пеене – 4,8%

Полицай -9,6%
Лекар – 9,6%
Спортист – 4,8%
Занаят – 4,8%

Още не съм решил 11,4%

При картината на желанията на децата от 113 училище се появяват известни различия:

Полицай – 40%
Юрист – адвокат, прокурор /написано – „прокорорка“/ - 30%
Занаят - /маникюристка, автомонтьор/ - 30%
Лекар /лекар, медицинска сестра/ - 20%
Художник - 10%
Спортист – 10%

Тук желанията за професии, свързани с изкуства, силно са намалели, значително са се увеличили мечтите за отдаване на конкретни занаяти, както и няма отговори „още не съм решил“ – всички са наясно какви биха искали да станат, като пораснат.

II. Естетическото светоотношение

В емпиричното изследване бе включена методика за изследване естетическото отношение на децата. Бяха изследвани деца от две възрастови групи – 8 и 11 годишни от 3-то училище.

За да обоснова необходимостта от включване на тази методика в инструментариума на изследването, ще си позволя малко по-пространен анализ на важните, незаменими функции на естетическото отношение в детството.

Основна функция на естетическото отношение като механизъм за културно развитие в детството е чрез чувствено възприемане, обогатено с идеална насоченост, да подпомага протичането на процесите на инкултурация:

Естетическото отношение е тънък, непринуден, привлекателен начин за усвояване на света около нас. Чрез него се развива умението да се чувства и разбира светът, да се подрежда всекидневният живот.
Естетическото отношение е важен механизъм за културно саморазвитие. То придава цялостност и динамичност на културното развитие. Естетическият идеал е вътрешно свързан с целеполагането в процеса на саморазвитие. Естетическото отношение допринася за превръщането на аморфното в структура, на безформеното - в оформено.
Естетическото отношение организира и подрежда външния и вътрешен свят на човека, прави го да изглежда целесъобразен и подреден. То е инструмент за хармонизация вътре в човека на действащи и новопоявяващи се личностни характеристики, включва се при преодоляване на възрастови кризи за постигане на ново равнище на консистентност и хармония.
Естетическото отношение е механизъм за хармонизация на човека със средата, хармонизация на човешките взаимоотношения. То придава цялостност и всестранност на човешкото отношение към света.
Естетическото отношение помага да си изработваме мяра за нещата около нас и вътре в нас; то обединява вътрешно и външно, форма и съдържание, то прави външното носител на духовни значения и смисли.
Естетическото отношение придава човешки измерения на всичко, до което се докосне, чрез изразено емоционално обагрено лично отношение. С това то допринася и за интензифициране на човешките взаимоотношения.
То въздейства на общата насоченост и равнище на човешката активност; с това допринася за човешкото самоутвърждаване и самореализация.
Хармонизирайки отношението към самите нас, към другите хора, към средата, естетическото съдейства за придобиването на чувство за подреденост, предвидимост на света, действа успокояващо и хармонизиращо, придава консистентност и завършеност на личността.
Естетическото отношение придава чувство за свободна незаинтересованост, безотносителност към пряката полза, към най-близките практически цели; то предизвиква усещане за лекота и наслада, свързано е с тонизиращо чувство за удоволствие, добро настроение и радост.

Методиката, която използвахме в изследването, включва изследване на детските представи за основните естетически категории – красиво, грозно, смешно, тъжно, както и любими и желани неща. Бе използвана отворена форма на въпроси – напр. „Напиши няколко красиви неща“, „напиши няколко грозни неща“ и пр.

Ще представим последователно резултатите по категории. Изчисляването на относителните дялове е направено по брой деца, включили съответната категория обекти в отговорите си, а не по брой споменавания на съответния обект. Така ако едно дете посочва като красиви три вида цветя, друго – 2 вида и пр., не извеждаме процентите от брой посочвания за цветя, а броя броя деца, включили цветя в отговора си /независимо колко на брой цветя/.

Естетическо отношение при осемгодишните

Изследването бе проведено с 34 деца от 3-то училище.

Какво е красиво за осемгодишните

Какво включват в представите си за красиво осемгодишните- представям категориите, събрали най-много проценти:

Близки хора – 54%
България и други градове – 54%

3.Природни явление /плюс слънце/– 42%

Цветя - 24%

Близките хора – мама, баба, леля и пр. делят първото място по брой посочвания с красотата на България. Този резултат ме изненада – изненада ме по-скоро много честото посочване на България като нещо красиво /не че не е така, разбира се/. Според мен това се дължи по-скоро на образователно и социално внушение, отколкото на лична детска преценка. Но, както се казва, няма лошо в съзнанието на децата от ранна възраст България да присъства по определение като нещо красиво. Съвсем закономерно за тази възраст е посочването на различни природни явления /42%/ и цветя /24%/ като най-красиви.

За получаване на по-картинна представа какви конкретни детски отговори се крият зад тези, обобщени от нас, категории, ще споменем някои, попълнени от децата, отговори на молбата да изброят няколко красиви неща:

мама, слънце, България

момичетата, мама, цветя

България, лале, нарцис

Мама София баба

България, Париж, Англия

Лале, мама, слънце

България, слънце, залез

Вкъщи, брат ми, мама

Залез, мама, баба, лелите ми

Мама, пате, рози, рокля, куче, дете

България, метро с гирлянди

България , природата, къщите

България, мама, Бургас, Париж

Дядо, баба, мама

Слънцето, България, реката .

Представата на осемгодишните за грозното включва следните категори:

Мръсни неща 48%
Война 48%

3.Човешки недостатъци 42%

4.Конкретни хора 32%

Обичайно е за тази възраст грозните неща да се свързват с мръсни обекти, с тоалетна и свързаните с нея действия и пр. Войната като грозно обществено явление споделя първата позиция, което говори за пълноценни социализиращи процеси при децата. Излизането на човешките недостатъци като нещо грозно с такъв голям процент /42%/ също е интересно.

А ето и някои отговори на децата. Там, където те са посочили конкретни имена, поставих многоточия. /Моля за извинение за някои нецензурни думи, но така са написали децата/:

Грозни неща:

Война битка

Война, кофа, тъпак

Р..., Р....., Л...., Н....

Дрискано, лайна, миризлив чорап, метро с дъвки по стъклата

Кофа, лайно, повръщано, пръцкане

Д...С.... К....

Кофа

Тоалетна, боклук, мръсно

Война, кофа за боклук, цигари

Невъзпитание, сочи с пръст, отвиняването

Война, кръв, боклук

М..., войната, лошотията

Войната, пикането ми

Жабите, мъжете

Война, кръв, зло, лош

Представата на осемгодишните за смешното включва следните категори:

Клоуни 54%
Смешки 48%
Конкретни хора 48%
Смешни предмети 18%

Човешки недостатъци 1 6%

Смешното при осемгодишните най-пряко се свързва с клоуните и смешките - т.е. с подчертано знаковите персонажи - носители на смешното. Следва персонифицираното смешно в конкретни хора. Тук присъстват и смешните предмети и човешките недостатъци, но с далеч по-малко посочвания.

Ето „за цвят“ и конкретни отговори:

Смешни неща:

Клоун, смешки

клоуни, слон без хобот

Б... С... Д...

Б... , смешници

Клоун, смешки, маймунджилъци

Б... М... Г...

Б..., клоун, Ю...

Клоун, гъделичкане, смешно

Клоун, шегички

Комедия, баба ми, леля ми

Дупе, тъпчо

Врати, боклук, метро, дето кара с отворени врати

С... , шегички

Б..., клоун, цирк 3

Представата на осемгодишните за тъжното включва следните категори:

Смърт 32%
Болка, плач, тъжен човек 32%

1-3.тъжни случки 32%

4.Раздяла 16%

Война 8%
Природни обекти, предмети 8%

Смъртта, емоционалните състояния, съптстващи тъгата, конкретни тъжнисъбития заемат първите три места в низходящата подредба. Войната присъства и тук, но в далеч по-слаба форма /едва 8% от отговорите/.

Ето няколко конкретни посочвания

Смърт

Убийство, сбогуване

Раздяла, смърт

Дядо умря, коте почива, болно дете

Инжекция

Морето, някой да плаче, войни

Болка

М...., тъжни неща

Кофа за боклук, М..., филм

Войни, караници, тъжни човечета

Тъжен, плачеш, зареже

Категориите „любими неща“ и „желани неща“ и „Каква/какъв искам да стана, като порасна“ не се отнасят към естетическите категории, носае много важна при изследване профила на манталитета на децата. Поради това ги включихме в изследването.

Любими неща

Ето как са отговорили децата на молбата да напишат някои най-любими неща:

Близки хора 56%
Любими дейности 40%
Любими храни 32%
Любима природна и социална среда 32%
Домашни любимци 24%

Конкретни предмети 16%

Сред любимите неща първа позиция заемат, съвсем оправдано, любимите хора. Следват любими дейности, храни, природни забележителности, домашни любимци и конкретни предмети. Ето как изглеждат детските отговори:

Любими неща:

Обич, тате, харесаш
Мама, слънце, море
Училище, госпожа Цанкова
Чета, оцветявам са ми най-любими неща
Пица, футбол, Роналдо
Къри, Папи, родителите ми
Пица, сладолед, приятели
Къща, мотор, куче
Батут, захарен памук
Семейството ми, котките
Футбол, пица
Метрото, водопадите на Бов , Крошуна и Деветаки
Ники, мама, тате
Чета, плуване, спане
Футбол, игра, мама

Добре е всички, работещи с деца, особено в сферата на изкуствата и културата, да разполагат с по-ясна картина на действителните детски представи и естетическото им отношение към света.

Естетическото отношение на 11 годишните

Изследването на естетическото отношение бе направено с група от 26 деца от 3-то училище в периода май-юни 2017 г.

Представи на 11 годишните за красиво

След обработка отговорите на 11 годишните деца на молбата да изброят красиви неща резултатите имат следния вид:

Цветя - 53,9%
Предмети – 30,8%
Животни – 30,8%

България и други градове – 23,1%

Все още красотата за 11 годишните деца се свързва с външни характеристики – красотата на цветята, различни предмети и символи /напр. „знамето и герба на България“/, животни /пеперуда, котета, животните/ , държави /България/, градове. При 11 годишните посочването на близките хора като красиви вече не се среща, отбелязването на България и други градове като красиви неща става все по-рядко. Напред в класацията излизат цветята, природните явления, предметите.

С развитието във възрастта по-натам се очаква представите за красота да се свързав с вътрешния свят на човека, отношения, социални взаимодействия.

Ето и някои отговори:

Красиви неща:

Коте, пеперуда, цвете

Изгрева, еделвайс

Цветя, автомобили, хора

Природата, животните

Котета, цветя, пеперуда

Еделвайс, моето, колело

Знамето и герба наБългария

Някои животни, цветя, сватба

Цветя ,мебели

Морето, залеза, мидите

Представи на 11 годишните за грозно

Грозотата, грозното в представите на изследваните лица се свързва преди всичко със:

Смъртта - 61,6%
Раздяла- 30,8%
Мръсни неща 17,7%
- Грозни предмети – 15,4%
- Грозни животни - 15,4%
- Конкретни хора - 15,4%
- Учебни проблеми /двойка и пр./- 15,4%

Убедително / с двойно по-голяма преднина в сравнение с грозните обекти, излизащи на втора позиция/ 11 годишните свързват грозното със смъртта /61,6%/ - това е новообразование, при 8 годишните тя не е посочвана като нещо грозно. Ще видим по-долу как смъртта е на първа позизция и при тъжните неща. Очевидно тя е нещо, което активно вълнува мислите и чувствата на децата в началото на пубертета.

Раздялата – явление, което е пряко свързано с човешките взаимоотношения – излиза на втора позиция с 30,8% - отново новообразование за категорията спрямо грозното при 8 годишните.

Външни характеристики, свързани с мръсотията, мръсните неща , които са водещи при 8 годишните, тук излизат на трета позиция с далеч по-слабо посочване.

И още една новост – проблемите в училище /двойка и пр./ се посочват като грозни явления.

Да илюстрираме обобщените групи с конкретни отговори на децата:

Грозни неща 11 г.

Смърт, раздяла, болка

Рисунки, тапети

А... /име на съученик/

Смърт, раздяла

Черна котка

Картината на Ж..., лава

Смъртта, косата на К...

Смъртта, двойка, тоалетна

Някои риби, двойка в бележника

Смърт раздяла изневяра1 2 2

Смъртта, слаба оценка, тоалетна

Представи на 11 годишните за смешно

Конкретни хора 30,8%
Смешки 23,1%
Смешни животни 23,1%
комедийни филми,клипчета 23,1%
конкретни жизнени ситуации 15,4%

При категорията „смешно“ също има известно, но неголямо развитие – вярно е, че вече не се срещат знаково наситените „клоуни“, заемащи първа позиция при 8 годишните. Но останалите групи посочвания – смешки, вицове, смешни животни, комедийни филми, конкретни жизнени ситуации приблизително запазват позиции.

Ето и конкретни изброявания, взети от анкетните карти:

Смешни неща:

Комедия, хамстери

Физиономията на К...

Телевизия, приятели

Р... , животни, някои хора

Клипчета, комедийни филми

Косата на Б...

Шегите ми, шегите н а С...

Гледах един филм как бият дузпа....

Как един пътп паднах и се пребих и се смях

Котка и кучета

Представи на 11 годишните за тъжните неща в живота

Смърт 53,9%
Конкретни хора, случки 23,1%
Болка, плач, тъжен човек 7,7%
Раздяла 7,7%
Неизлечима болест 7,7%
Нещастни деца и животни 7,7%

Няма значими промени в представите на децата за тъжните неща в живота. Смъртта запазва водещо място; войната катомного знаково тъжно явление изчезва. Иначе конфигурацията на посочванията е сходна.

Ето някои конкретни отговори:

Тъжни неща са:

Раздели, рак, смъртта

Кучето, бездомни деца, котето

Смъртта, падане с колело

Погребения, някое умряло животно

Когато останеш на поправителни

Когато дядо ми почина

Смъртта на мама

Раздялата ми с кучето Дара

Предателство, бой

Когато си счупих зъбите

Прегазената ми котка, песента „Учителко любима“

Любими неща за 11 годишните

Конкретни предмети 38,5%
Близки хора 30,8%
Любими дейности 30,8%
Домашни любимци 23,1%
Любима природна или социална среда 15,4%

Най-общо погледнато, картината на любимите неща при 11 годишните не се различава особено от тази при 8 годишните, освен че групата на различни любими предмети излиза категорично на първо място с 38,5% посочвания и че почти изчезват посочвания за конкретни любими храни. Тоест удоволствието от утилитарни удоволствия се запазва, но се пренасочва от хапването към предметните неща.

Ето как изглеждат и конкретни отговори на децата за любимите им неща:

Рисувам, четене, игри

Моето колело

Семейство, приятели

Кучето ми Роки, мама, баба, приятели

Море, мама и роднини

Колело

Компютъра ми

Игри, море

Да секъпя, едно момче не от този клас

Клош роял

Кучета

Да спя, да се къпя, да слушам музика

Да ям, да спя, да гледам телевизия

Силен компютър

Семейство, бебе, куче

Следва категорията на желаните неща:

Ето какви са основните желания на 11 годишните:

Външност, предмети – 46,2%
Любов 30,8%
Събитие, късмет – 30,8%
Какъв да стана– 23,1%
Да имам животни7,7%

Голямата новост тук е масираната поява на любовта като най-желано нещо – да срещна точния човек, момчето, което харесвам, да ме харесва и пр. – и то, естествено, при момичетата.

Конкретните отговори на децата ще прояснят и обогатят картината:

Желани неща

Да съм с руса коса

Момчето, което харесвам много

Да имаме имение, да ходим на екскурзия, да се забавляваме

Компютър, клош роял

Момчето, което харесвам да ме харесва; цялото ми семейство и аз да сме щастливи

Много як лаптоп

Телефон, пари

Колело

Да имам хубави оценки, да намря перфектния човек

Да изкарам поне 4 на класното по математика

Да намеря перфектното момче за мен

Работа, автомобил, хубав успех

Надяваме се, че с представянето на конкретните резултати от изследването успяхме да покажем основното: колко е важно когато се правят стратегии за всяка сфера, свързана с развитието на децата – обучението им в училище, извънкласните и извънучилищни дейности, усилията за интеграция на ромите и пр. , задължителнода се вземат под внимания резултатите от теоретични и конкретни емпиричн изследвания в съответната сфера, да се правят повече и по възможност представителни емпирични изследвания.

Детската душа, интереси, нагласи, ценности, потребности, светоотношение далеч не са отворена книга за нас и колкото повече знаем за тях, толкова по-плодотворни и ефективни биха били нашите усилия да подпомагаме децата в тяхното развитие.